Обичам  те от все сърце! Дори да опиша не мога... Колко чувствам се добре, че си приятелка до гроба! Страшна дума е това, но да си призная... бих отишла там сега, ако приятелството ни е в края! Не съществува край за мен, знаеш го добре! И за тебе всеки ден ще преплувам цялото море! В трудни моменти на рамото ти плача, а след твоето успокоение гордо напреде  си  крача. Можеш да разчиташ на мене, за каквото и да става на въпрос.  И без дори да ти дреме , да ходиш по земята бос! Приятел да те нарека е малко, приятел вече ми звучи и жалко..Ти си повече от съседското момиче! Ти си мойто слънчево кокиче! Моя сестра до края, ще те нарека след тая запетая  И безсмислици почвам да римувам, защото мисля, че вече сънувам. Хайде обичам те до безкрай, cамо това знай 

Ако си момиче на 15 (и аз съм била) по-добре учи (си) уроците - Знам, че си умна - не ме разочаровай! -
И, няма страшно! - И не е към тебе, а кЪм цялото ... Човечество!

Поздрави!

... или, Джери12!
Защото ми се струва, че ще си спестиш коментарите/отзивите - извини ме, че едва сега забелязвам, стихотворението ти! - написано в проза... или тъй се е случило...

Поздрави!